Как се движат учениците в частните училища

Кохортен поглед през НВО и ДЗИ (2018–2026)

Анализ от Иван Давидов · 8 юли 2026 · данни: МОН / data.egov.bg

Националните изпити дават рядка възможност: да „срещнем“ един и същи випуск на няколко контролни точки. Ако едно училище е имало 20 четвъртокласници на НВО през 2023 г., колко седмокласници има то три години по-късно? Тази статия проследява випуските на частните училища между 4. и 7., 7. и 10., 10. и 12. клас — общо 525 „кохорти“ в 88 училища — и разглежда три въпроса: расте ли секторът, задържат ли се учениците и как движението на випуска се отразява на мястото на училището в класациите.

КонтекстСекторът расте — на всички етапи #

Преди да погледнем отделните випуски, ето общата рамка: частното образование в България се разширява устойчиво. Явилите се на НВО-4 от частни училища растат от 755 (2018) на 1297 (2026) — над 70% повече, а училищата с четвърти клас в данните — от 44 на 63. При 7. клас ръстът е почти двоен (658 → 1273), а на матурите — от 736 на 1111 зрелостници. Това е важен контекст за следващите изводи: голяма част от „движението“ в данните е просто растеж — нови паралелки, нови училища, повече деца.

ЗадържанеИма ли „изтичане“ на ученици? #

Често срещано допускане е, че между началния и прогимназиалния етап частните училища системно губят ученици. Данните не потвърждават такава обща тенденция: медианното задържане между 4. и 7. клас е точно 1,00 — колкото при общинските училища (0,99). В 52% от проследените випуски броят се запазва или расте. Разпределението обаче е широко: има випуски, които се стопяват наполовина, и випуски, които се удвояват. При паралелки от по 10–15 деца това е очаквано — преместването на две семейства е 15–20% от випуска — затова широката „камбана“ по-долу говори повече за малкия мащаб на паралелките, отколкото за посока на движение.

Между 10. и 12. клас картината е сходна, дори леко положителна: медианното задържане в частните гимназии е 1,06 — към горния етап по-често се добавят ученици, отколкото да си тръгват. Това е разбираемо: гимназиалният етап е моментът, в който семействата търсят смяна на средата, индивидуален темп или подготовка за конкретни матури, и частните училища често са естественият адрес за това.

УговоркаЗащо преходът към 10. клас подвежда на пръв поглед #

Ако сравним 7. и 10. клас механично, ще видим „загуба“ от около една четвърт от учениците — медианното съотношение е 0,74. Преди да направим извод обаче, си струва да погледнем общинските училища: там числото е… същото — 0,74. Причината не е в преместване на ученици, а в самия изпит: НВО-10 е с ниска тежест и без последствия за ученика, затова участието в него е осезаемо по-ниско от НВО-7 навсякъде. Този преход е полезен за други сравнения, но не бива да се тълкува като мярка за задържане — и в тази статия не го използвам така.

РезултатиКакво се случва с резултатите при растеж #

Най-интересният въпрос е връзката между движението на випуска и мястото на училището в класациите. За всеки випуск изчислих национален персентил — процентът училища в страната с по-нисък среден резултат същата година — на първия и на втория изпит, и разделих випуските на три групи: свиващи се (загуба над 25%), стабилни и растящи (ръст над 25%).

Резултатът е любопитен и донякъде контраинтуитивен. Свиващите се випуски запазват нивото си — персентилът им между 4. и 7. клас на практика не мърда (84,8 → 84,3). Стабилните също (92,2 → 91,3). Осезаема промяна има само при растящите випуски: те слизат средно с около 10 персентилни пункта (89,6 → 79,7). Между 10. и 12. клас моделът се повтаря още по-ясно: стабилните гимназиални випуски задържат позицията си (86,6 → 86,9), а бързо растящите отстъпват (75,6 → 64,6).

Как да разбираме това? Най-простото обяснение е аритметично, не педагогическо. Когато випуск от 12 деца приеме 6 нови, две трети от „старото“ ниво се смесва с една трета ученици, идващи от други училища и програми — често именно защото там учениците са срещали трудности. Средният резултат на паралелката се „разрежда“ временно, без това да казва каквото и да е за качеството на преподаването. Обратното също е важно: данните не показват, че при свиващите се випуски си тръгват по-силните ученици — ако беше така, персентилът на оставащите щеше да пада, а той се задържа. С други думи: движението на броя ученици се отразява на класациите главно през входа (кой идва), а не през изхода (кой си тръгва).

ИзводиКакво показват девет години данни #

1. Частният сектор расте на всички етапи — със 70–90% повече явили се на изпитите спрямо 2018 г.
2. Масово „изтичане“ няма. Медианният випуск запазва размера си между 4. и 7. клас и дори расте между 10. и 12.
3. Привидната загуба към 10. клас е ефект на изпита, не на преместване — същата е и в общинските училища.
4. Бързият растеж временно сваля класирането. Випуските с много новоприети ученици слизат с около 10 персентилни пункта — най-вероятно ефект на смесването, а не на промяна в обучението.
5. За родителите: едногодишна класация казва малко за малко училище. По-добрият въпрос е как се движи училището през няколко випуска — точно за това са многогодишните графики на страниците по класове и профилите на отделните училища.