Девет години ДЗИ на една страница

Какво се промени (и какво не) между 2018 и 2026

Анализ от Иван Давидов · 13 юни 2026 · данни: data.egov.bg

Всяка година над 45 000 зрелостници се явяват на матура по БЕЛ и на втора матура по избор. Тази статия събира резултатите на 827 училища от 142 града за девет последователни випуска и поглежда картината от дистанция: кои тенденции се повтарят, кой е винаги най-отпред, кой — неизменно на дъното, и доколко изобщо държавните и частните училища играят в една и съща лига.

Националната криваСпад и възстановяване #

Средният успех по БЕЛ на национално ниво не следва права линия, а очертава ясна V-образна крива. След стабилни ~4,25–4,30 до 2021 г. следва рязък спад: 4,02 през 2022 г. и дъно 3,88 през 2023 г. Това са точно випуските, които през 2020–2021 г. учат предимно онлайн. Следва категорично възстановяване: 4,35 (2024) и нов връх 4,37 през 2026 г., малко над предпандемичните нива. Втората матура следва същата тенденция, но с по-малка амплитуда — логично, защото на нея се явяват предимно по-мотивираните ученици, и то по силния си предмет.

Частни срещу държавниУстойчива, но тясна преднина #

Частните училища изпреварват държавните по БЕЛ всяка от деветте години — с между 0,5 и 0,7 точки. Звучи много, но контекстът е важен: частните са малко на брой (51 от 827), концентрирани в големите градове и често със селективен прием. Делът им расте — от 1,5% от зрелостниците през 2018 г. до 2,4% днес — но остава малък. И най-важното: върхът на класацията не е частен. С едно изключение (Американски колеж), всички „вечни отличници“ по-долу са държавни гимназии.

Структурният разломТипът училище решава почти всичко #

Ако успехът на едно училище трябва да се предвиди по една-единствена характеристика, това е типът му. Езиковите гимназии са на върха (5,10 среден БЕЛ), плътно следвани от математическите и природоматематическите (4,97). Средните училища са по средата (4,22). А професионалните гимназии — 3,69 — са с цели 1,4 точки под езиковите. Разломът е структурен: 81 от 100-те най-слаби училища са професионални, докато 64 от топ-100 са селективни гимназии — езикови или математически.

ВърхътВечните отличници #

Пет училища попадат в националната топ-10 по БЕЛ всяка от деветте години — без нито едно изключение. Това е затворена група, в която рядко настъпват промени: софийските езикови и математически гимназии, плюс първенците на Пловдив и Варна.

ДънотоИ то е също толкова постоянно #

В другия край картината е огледална — и също толкова обяснима. Едно училище, ПГ „Васил Левски“ в Ихтиман, е сред последните 25 в страната всяка от деветте години, със среден 2,42. Останалите имена са почти изцяло професионални гимназии по земеделие, транспорт и механизация в по-малки градове. Тук важи направената по-рано уговорка: това са училища с различна мисия и по-слаб входящ профил, а не непременно места с лошо качество на преподаване.

ГеографиятаСофия води, но не сама #

Сред областните центрове София е първа (4,55), но плътно зад нея има цял клъстер: Варна, Благоевград, Пловдив, Велико Търново и — изненадващо — Смолян, всички около 4,44–4,46. На последните позиции сред по-големите градове са Горна Оряховица (3,73), Асеновград и Велинград. Разликата между най-силния и най-слабия областен център е около 0,8 точки — почти колкото между езикова и обикновена средна гимназия.

Челните позиции са концентрирани в няколко града #

Концентрацията е по-крайна, отколкото средните подсказват. Ако всички училища се подредят по успех, цялата национална топ-10 е от голямата четворка (седем от тях само в София), а топ-25 е 88% оттам. Чак около топ-50 започват да се появяват силни училища от по-малки градове. Елитните училища не са равномерно разпределени из страната — те са концентрирани предимно в столицата.

НеравенствотоРазликата се увеличава #

Най-показателната тенденция не е в средната стойност, а в разпределението на резултатите. Разликата между най-силните (90-и персентил) и най-слабите (10-и персентил) училища расте: от 1,74 точки през 2018 г. до 2,08 точки през 2026 г. И асиметрията говори много — върхът се възстановява от пандемията и дори се покачва (90-и персентил: 5,06 → 5,16), докато дъното така и не се връща (10-и персентил: 3,32 → 3,08). Накратко: силните училища излизат от кризата по-силни, а слабите — по-слаби.

Същото личи и когато училищата се групират по успех. По време на пандемията делът на училищата със среден БЕЛ под 3,00 скача от ~3% до 23% през 2023 г. — почти всяко четвърто училище — докато елитът (≥5,00) се свива до 2,8%. После картината се обръща: през 2026 г. училищата със среден успех поне 5,00 са рекордните 15,4%, но и слабите остават над двойно повече от 2018 г. Средната лента (3–4) бавно се изпразва — резултатите се изтеглят към двата края.

ИзводиКакво показват деветте випуска #

Четири извода от деветте випуска:

1. Системата се възстановява. По средните показатели 2026 е връх и за двете матури.
2. Класацията е огледало на приема. Училищата, които подбират най-силните седмокласници, излизат най-отпред на матурата. Затова ДЗИ казва изненадващо малко за „добавената стойност“ на едно училище — повече за това кого приема.
3. Истинският проблем е ножицата. Разликата между върха и дъното расте и не се връща на предпандемичните си нива.
4. Частните печелят по среден резултат, но не доминират върха. Елитът остава държавен.