Как да четем баловете

Кратко ръководство за родители: какво да гледаме в числата (и какво да игнорираме)

Иван Давидов · 17 юли 2026 · примерите са от РУО София, 2025

Досега наблягах на сухите анализи. Тук обаче ще си говорим за онова, което наистина имаме нужда да знаем, преди изобщо да отворим някоя таблица. Ако сте родител на седмокласник и за пръв път гледате лист с балове по паралелки, вероятно сте се хванали за най-голямото число на реда. Нека ви спестя малко време: то е най-безполезното.

НачалотоПърво, аритметиката #

Балът е до 500 точки. Двата изпита от НВО — български и математика — носят до 400 от тях, а останалите 100 идват от две оценки от свидетелството за седми клас. Звучи като проста формула, която важи навсякъде, нали?

Да, ама не. Всяка паралелка си избира с какви коефициенти влизат двата изпита и точно тук настъпва масовото объркване сред родителите. Стандартът е удвоени и двата изпита, но математическите гимназии са друга работа: СМГ смята с тройна математика и единичен български. Представете си го така: дете с 95 на математика и 70 на български има съвсем различен бал в СМГ спрямо езикова гимназия, макар и двете скали да свършват на 500. Преди да сравнявате балове между профили, проверете дали формулата е една и съща. Повярвайте ми, почти никога не е.

МинимумътЧислото, което значи нещо #

Минималният бал е балът на последния приет в паралелката. Който е бил с една стотна отдолу, не е влязъл. Това е истинската летва — единственото число на реда, което върши работа, когато преценявате шансовете на детето си.

Само за ориентир: през 2025 г. в София има 385 паралелки, а средният (медианният) минимум на първо класиране е 312. Половината паралелки в столицата приемат с по-малко от това. Най-ниската летва е 30 точки, най-високата — 493,25 в СМГ. Разликата е от земята до небето, но и двете са напълно валидни редове в една и съща таблица.

МаксимумътЧислото, което не значи нищо #

Максималният бал е първенецът на паралелката. Един-единствен човек. Това число не ви върши абсолютно никаква работа, когато се чудите дали детето ще се класира, защото на входа стои минимумът, а не отличникът.

Обикновено разликата между първия и последния приет е около 84 точки (за София), което вече е доста. Но има случаи, в които двете нямат нищо общо помежду си. В ПГ по екология и биотехнологии една паралелка е приела последния си ученик с 52 точки, а първенецът ѝ е с 458. Ако гледате само максимума, ще решите, че тази паралелка е конкурентна колкото силна езикова гимназия. Истината е, че тя просто е прибрала всеки желаещ. А онова дете с високия бал... ами, просто я е писало в желанията си.

Има я и другата крайност. При СМГ минимумът е 493,25, а максимумът 500 — едва седем точки разлика за цялата паралелка. Ето как изглеждат няколко реда от таблицата един до друг:

Дългите ленти са паралелки, в които се е събрало всичко — и деца с почти пълен бал, и деца, които са влезли с малко над нулата. Късите ленти са същинският филтър. Дължината на лентата ви казва много повече от която и да е от двете ѝ крайни точки.

КласираниятаВторо, трето, четвърто #

Първото класиране не е краят. Част от приетите се пренареждат, отказват се или влизат другаде, местата се освобождават и следва второ класиране, после трето, а за доста паралелки и четвърто. От 385-те софийски паралелки през 2025 г. само 18 се затварят още на първо класиране. Останалите продължават да приемат.

Оттук идва и онзи популярен израз, че на второ класиране баловете падат. Като цяло е вярно — в 300 от паралелките минимумът на второ класиране е по-нисък от този на първо. Само че в 57 паралелки е по-висок. Второто класиране не означава автоматично по-нисък праг; то е ново състезание за няколко останали места и ако там се появят силни кандидати, летвата спокойно може да се вдигне.

А колкото по-надолу слизате по класиранията, толкова по-малко деца стоят зад числото и толкова по-шантави стават графиките. Вижте оранжевата линия:

Трите сини линии се държат прилично: слизат бавно и предвидимо. Оранжевата е паралелката по изобразително изкуство в Национално СУ — 312 на първо класиране, 205,5 на второ, 162 на трето и внезапно 343,5 на четвърто. Не се е случило нищо драматично. Просто на четвърто класиране е останало само едно място и го е взело дете с бал 343,5. Когато „минималният бал“ се превърне в бала на един-единствен човек, това число спира да описва каквото и да било освен този конкретен ученик.

МащабътНяма бал на училището #

Фразата „балът за влизане в еди-кое си училище“ се среща постоянно, но всъщност е подвеждаща. Балът винаги е на паралелката. В НПМГ през 2025 г. най-трудната паралелка влиза с 488 точки, а най-достъпната — с 431,32. Петдесет и шест точки разлика в една и съща сграда, с едни и същи учители. При по-големите СУ-та разликата между профилите в едно училище е и над 200 точки.

Затова таблиците тук са по паралелки, а не по училища, и затова са толкова дълги. Знам, че безкрайното скролване е досадно, но всяко изкуствено скъсяване на тези списъци просто би скрило истинската картина.

УговоркитеКакво няма да намерите тук #

Казвам го ясно, макар и в сайт, посветен изцяло на данни: числата, които събирам тук, описват един прием и два изпита. Те не описват самото образование.

Всички тези класации по резултати имат една уловка, която трудно се забелязва: елитната гимназия приема отличници и после отчита отлични резултати. Част от заслугата е нейна, но каква част — тези данни не могат да кажат. Единственото, което мерят със сигурност, е кой е влязъл, а не какво се е случило вътре. Училище, което приема ученици със средни резултати и им помага да напреднат значително, изглежда посредствено в моите класации. Това е ограничение на данните, не оценка за училището.

Малките числа също лъжат. Паралелка с дванадесет деца се мести с десетки точки заради едно преместено семейство. Две съседни години на едно и също училище се разминават с половин точка и това не значи нищо — нито че е тръгнало нагоре, нито надолу. Тенденция се вижда в пет години и в стотици ученици, не в две години и в една паралелка.

И най-важното, което една таблица няма как да ви покаже: пътят до училището, дали детето ще има с кого да си говори там, какъв е класният, дали в 7:30 сутринта някой ще иска да стане. Тези неща решават много повече от разликата между 312 и 318 точки. Данните тук са полезни за един въпрос — „реалистично ли е“ — и са безполезни за въпроса „добре ли е“. Вторият въпрос е за вас.