Летвата пада, но не за всички

Четвъртото класиране в София показва кой наистина печели от чакането

Анализ от Иван Давидов · 7 август 2026 · данни: РУО – София, класирания 1–4, 2023–2026

Преди седмица писах, че тази година чакането за пръв път се изплаща — дългогодишното правило, че на третото класиране се влиза с по-висок бал, най-накрая беше нарушено. Междувременно успях да добавя и липсващите данни от четвъртото класиране за София. Така, разполагайки с всички четири етапа за последните четири години, мога да задам един далеч по-точен въпрос: не просто „изплаща ли се чакането“, а за кого точно се изплаща то. Оказва се, че спадът в баловете е изключително неравномерен, а това ни дава много по-ценна информация от една гола статистика.

ПървоСтрахът, че местата свършват веднага #

Нека първо разсеем най-масовото притеснение, което всяко лято провокира толкова много прибързани решения. Страхът от типа „ако не се запишем веднага, ще изпуснем местата“ може и да звучи напълно логично за родителите, но данните категорично го опровергават. През 2026 г. от общо 397 паралелки в София, едва 7 се запълниха още на първо класиране и не приеха нито едно дете след това. Това са по-малко от 2%. През предходните три години ситуацията е идентична: съответно четири, шест и пет паралелки.

С други думи, 98% от паралелките продължават да приемат ученици и след първото класиране. Същинският въпрос не е дали изобщо ще останат свободни места, а какъв ще бъде балът за тях.

НовотоКакво добавя четвъртото класиране #

В предишната статия анализът стигаше до трето класиране, тъй като четвъртото все още не беше факт. Сега картината е пълна и включва четвъртото класиране. За всяка паралелка сравнявам летвата ѝ на всеки етап със собственото ѝ първо класиране:

Това, което веднага прави впечатление тук, е четвъртата колона, която затвърждава тенденцията още по-категорично: през 2024 и 2025 г. на четвърто класиране се е влизало с около 15 точки по-висок бал спрямо първото, докато тази година балът е с 12 точки по-нисък. Това е разлика от почти 28 точки спрямо миналите кампании.

Има и друг, по-прагматичен начин да погледнем на нещата, който отговаря директно на родителските тревоги. Ако за всяка паралелка вземем най-ниския бал, с който изобщо е прието дете през цялата кампания, и го сравним с прага на първото класиране, ще видим съвсем ясно каква е реалната отплата за търпението:

Докато в продължение на три години тази разлика гравитира около 15–17 точки, тази година тя отскача до близо 46. Всяка трета паралелка сваля прага си с над 30 точки, а всяка шеста — с над 50.

За да съм сигурен, че данните не ме подвеждат, изолирах потенциалните странични фактори. Съпоставих само онези 179 паралелки, които присъстват със същия код и през 2025, и през 2026 г. При тях медианният спад се задълбочава от −11,5 на −19,0 точки, като при над половината (53%) отстъплението е осезаемо по-голямо. Следователно тази рязка промяна не се дължи просто на структурни промени в паралелките от година на година.

СъщинатаКой печели от чакането #

Усреднените стойности обаче често прикриват най-интересните детайли. Затова разделих паралелките на групи според стартовия им бал на първо класиране и повторих сметките за всяка категория поотделно:

Както виждаме, топ гимназиите остават непоклатими. В четири поредни години паралелките с бал над 450 точки отстъпват минимално – само с между 4 и 9 точки. 2026 г. не прави изключение със своя спад от едва 5,5 точки. Ако се вгледаме в конкретни училища, в НПМГ медианният спад е едва 1,1 точки, а в СМГ — 6,5. Тук изскача и един доста любопитен факт: за тези четири години нито една елитна паралелка не е преустановила приема след първото класиране. Те продължават да приемат деца, но просто запазват почти същия висок бал.

Истинският срив се случва в златната среда. Паралелките в диапазона 200–400 точки, които традиционно свалят изискванията си с около 12–16 точки, тази година смъкват летвата с между 22 и 36. А тъй като именно там е концентрирана огромната част от децата, точно техните семейства са усетили най-осезаемо тазгодишната аномалия.

МеханикатаЗащо ударът пада върху средата #

Ако дотук отговорихме на въпроса „колко“, далеч по-интересният въпрос е „защо“. Разковничето се крие в максималния бал – или по-точно в това, колко по-нисък е той за децата, приети на по-късен етап, в сравнение с тези, приети първи в същата паралелка.

В елитните гимназии максималният бал на приетите на по-късен етап е само с 19 точки по-нисък от този на първенците. Стъпим ли едно стъпало по-надолу, разликата набъбва на 29 точки, после на 43, следва 56, а на самото дъно достига 88. Точно това е каскадният ефект: колкото по-нисък е рангът на дадена паралелка, толкова по-дълбоко в резервите трябва да бръкне тя, за да попълни бройката си.

Елитните гимназии са защитени от този ефект по две основни причини. На първо място, оттам нагоре няма накъде — ученик, класиран в СМГ или НПМГ, изключително рядко има по-желана алтернатива и почти винаги остава там. Съответно, места почти не се освобождават. На второ място, опашката от чакащи отдолу е изключително гъста. Както си личи от линията на графиката: една елитна паралелка запълва местата си в диапазон от едва 24 точки. Точно под летвата ѝ чакат десетки деца със сходно силни резултати, така че е достатъчно балът да падне само с пет точки, за да се запълнят овакантените места.

При средното ниво обаче липсват и двата фактора. От една страна, то губи ученици нагоре — децата, класирани там, често имат по-предпочитан избор и се местят при първа възможност, оставяйки празни чинове след себе си. От друга страна, се налага да допълва бройката си отдолу, където концентрацията на кандидати е много по-малка: диапазонът на приема му се разтяга на цели 69 точки, а при следващото ниво достига внушителните 123. Притисната като в менгеме от тези две тенденции, златната среда няма друг избор, освен да отстъпи.

Нека вземем за пример две паралелки от сходна професионална сфера в една и съща година. В ТУЕС профилът „Интелигентни системи“ преминава през четирите класирания по следния начин: 467,5 → 464,8 → 461,5 → 461,5. Това прави разлика от общо шест точки за цялата кампания. Същевременно, в Професионалната гимназия по телекомуникации, паралелката „Разработка на софтуер“ се движи така: 346 → 327 → 276 → 121. Тук говорим за колосален срив от 225 точки.

ПричинатаВсе по-малко силни деца #

Остава да си отговорим на въпроса защо този срив се наблюдава точно тази година. В предишния си анализ предположих, че основният виновник е по-трудният изпит. Сега вече мога да го докажа и с конкретни данни — при това акцентът не пада толкова върху средния успех, колкото върху факта колко малко деца успяват да се задържат в елита на разпределението:

Докато общият брой на учениците намалява съвсем леко — с около процент и половина, отличниците оредяват драстично, свивайки се с близо една пета само за година. Така се получава ефектът на ножицата, тъй като в същото време броят на паралелките се увеличава именно в средния ешелон: през 2026 г. в пояса между 300 и 400 точки се борят 112 паралелки срещу 105 година по-рано, докато елитните такива намаляват от 29 на 22.

Резултатът е ясен: повече паралелки от средно ниво се борят за все по-малък брой силни ученици. Елитът остава почти недосегаем, тъй като за него са достатъчни само най-добрите няколкостотин кандидати, а самият връх на пирамидата остава сравнително стабилен. За училищата в средата обаче просто не достигат качествени кандидати.

Налице е и още един индикатор, който потвърждава тази теза. Процентът на паралелките, които продължават да записват ученици на четвърто класиране, спада от 62% през 2023 г. до 47% през 2026 г. Шансовете за прием намаляват, но за сметка на това онези врати, които все пак остават отворени, свалят изискванията си значително под обичайното ниво.

ПрактикаКакво значи това за вас #

Ако се целите в топ гимназия — стратегията с изчакването надали ще ви е от голяма полза. Там прагът пада с пет, а не с петдесет точки — закономерност, валидна за всички четири изследвани години. Разминаването между първия и четвъртия етап на класиране в училища като СМГ, НПМГ или ТУЕС винаги се ограничава до пренебрежимо малко точки.

Ако сте се насочили към средния ешелон — там тактиката с изчакването може и да донесе дивиденти, особено в турбулентна година като тази. Трябва обаче да сме реалисти: става въпрос за спад в рамките на 20–35 точки в стандартния случай, а не за магически достъп до паралелки, които по принцип са били напълно недостижими за вас.

И най-важното: не приемайте тазгодишната ситуация за нова норма. Цели три поредни години статистиката сочеше коренно противоположна картина — на по-късните етапи се влизаше с по-висок бал. 2026 г. е първата, която нарушава тази закономерност, и тепърва ще разберем дали това е началото на нова тенденция или просто изолиран случай, породен от по-слабия випуск. Ако следващият набор ученици се окаже по-силен, нищо чудно да станем свидетели на завръщане към старите правила на играта.