Прием 2026 в осем града

Трето класиране приключи. Три неща тази година са различни — и едното прави прякото сравнение с миналата година почти невъзможно

Иван Давидов · 31 юли 2026 · данни от РУО за София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен и Велико Търново, класирания 1–3, 2023–2026

След излизането на данните от трето класиране за 2026 г. съпоставих новите балове от РУО с тези от 2025 г., за да видя как се променя картината. Сравнението обаче се оказа далеч по-сложно от очакваното. За повече от половината паралелки в осемте града просто няма съответствие спрямо 2025 г. — наименованията им са напълно променени. Това е и първата от трите големи промени при приема тази година.

Преди да започнемКак анализирам данните #

Всички анализи по-долу стъпват на минималния бал — резултата на последния приет кандидат. Той е реалната летва за прием; максималният бал отразява единичен резултат и не дава представа за цялата паралелка. Ако тази терминология не ви е позната, препоръчвам първо да прегледате краткото ръководство за баловете и да се върнете тук.

Сравнявам предимно данните от първо класиране, когато се заемат най-много места и картината е най-представителна. При трето класиране проследявам динамиката на една и съща паралелка в рамките на текущата година. Когато съпоставям две последователни години, вземам предвид само паралелките, които съществуват и през двете — подробност, която прави първата част от този анализ толкова важна.

Част 1Преименуване на специалностите #

Ако тази година сте търсили миналогодишните балове за специалности като „Приложно програмиране“ или „Кетъринг“, вероятно не сте ги открили в списъците. Тези паралелки не са закрити — просто вече носят напълно нови имена.

От тази учебна година (2026/2027) приемът след 7. клас се провежда по изцяло нов Списък на професиите за професионално образование и обучение — 193 професии, 40 от които са в дигиталния и зеления сектор. В данните на РУО промяната си проличава веднага: кодовете на професионалните паралелки вече са 5-цифрени (вместо досегашните 3- или 4-цифрени). В осемте града 647 от общо 1121 паралелки носят такъв нов код, а 85% от тях се казват различно спрямо миналата година.

Профилираните паралелки (математически, природни науки, чужди езици) запазват старите си кодове — новият списък важи само за професионалното образование. Затова София, където профилираните паралелки са най-много, е с най-нисък дял.

Промяната е най-осезаема при ИТ специалностите, където подмяната е почти пълна. Шест познати наименования изчезват от картата в осемте града, а на тяхно място се появяват шест нови:

Специалността „Програмиране на изкуствен интелект“ — с 15 паралелки през 2025 г. — през 2026 г. вече не съществува под това име. Не защото интересът е спаднал, а защото професията е преобразувана в „Интелигентни системи“ (19 паралелки) и „Киберсигурност“ (9). Предишните „Приложно“ и „Системно програмиране“ бяха обединени в „Разработка на софтуер“. Появи се и „Роботика“ (9 паралелки), каквато досега изобщо не се предлагаше в тези градове.

Ето как изглежда това в едно училище — ПГ по електротехника и електроника в Русе. Същата сграда, същият брой паралелки, почти нито едно съвпадащо име:

Тенденцията е същата и извън ИТ сектора. Изчезват наименования като „Кетъринг“, „Автотранспортна техника“, „Интериорен дизайн“, „Производство на облекло от текстил“; а по-дългото „Организация и технология на фризьорските услуги“ вече е съкратено до „Фризьорство“. Появяват се „Ресторантьорство и кетъринг“ (17 паралелки), „Готварство“ (14), „Устойчива мода“ (11), „Хибридни и електрически пътни превозни средства“, „Асистиране в денталната медицина“, „Митническо обслужване“, дори „Безпилотни летателни апарати“ — в Професионалната гимназия по транспорт в Русе и в тази по компютърно моделиране във Варна.

Част 2Баловете паднаха — каква е причината #

Втората ясна тенденция: приемните прагове спадат почти навсякъде. В седем от осемте града най-високият минимален бал за 2026 г. е под миналогодишния — в Бургас с близо 25 точки, в Пловдив с почти 23.

Единственото изключение е Плевен, където МГ „Гео Милев“ повишава прага на най-конкурентната си паралелка от 374,5 на 378,5.

На пръв поглед, това прилича на отслабваща конкуренция. Минималният бал обаче отразява не само желанията на учениците, но и трудността на самите изпити. А тази година математиката се оказа по-трудна: средният резултат на НВО по математика спадна от 45,4 на 41,6 точки за страната, докато резултатите по български език останаха без съществена промяна. Тъй като при стандартната формула двата изпита влизат с удвоена тежест, това означава, че средностатистическият кандидат тръгва с около 9 точки по-малко, преди изобщо да е избрал училище.

Затова нека съпоставим двата показателя: спада в изпитните резултати на учениците в съответния град и реалната промяна в минималните балове. Разликата ни показва колко от този спад не се дължи на самия изпит:

„Δ от изпита“ е промяната в удвоената сума на средните резултати по БЕЛ и математика за града. „Δ на летвата“ е медианната промяна на минималния бал, смятана само върху паралелки, които съществуват и през двете години под същото име или код (между 17 и 206 паралелки на град).

Стара Загора: спад, излизащ извън изпитните резултати

Резултатите от изпитите в Стара Загора са почти идентични с миналогодишните, а випускът е с 2,3% по-голям. Въпреки това прагът пада с 21 точки — най-сериозното понижение сред осемте града. Най-отчетливият пример е в ППМГ „Гео Милев“: паралелката „Софтуерни и хардуерни науки“ приема с 444,5 т. през 2025 г. и с 321,5 т. през 2026 г. — разлика от 123 точки в рамките на една година в едно и също училище и под същия код.

Другите две паралелки в същата гимназия не следват този спад — математическата дори повишава прага си от 355,5 на 371,25 т. Това показва, че самата гимназия не е загубила кандидатите си, а по-скоро интересът към това конкретно направление се е пренасочил другаде. Именно тук проличава връзката с новия списък на професиите: през 2026 г. Стара Загора получава нови ИТ паралелки, каквито досега не са предлагани — „Киберсигурност“ (289,75 т.) и „Роботика“ (186 т.) в Професионалната гимназия по компютърни науки и в тази по електроника. Учениците с интерес към технологиите, които досега са имали само един изразен ИТ профил в града, вече могат да избират между няколко алтернативи.

Плевен и Пловдив: праговете се запазват стабилни въпреки по-слабите изпити

На противоположния полюс са двата града, в които изпитните резултати падат най-осезаемо, но баловете се задържат. В Плевен средният резултат по математика пада до 37,3 т. (най-нисък сред осемте града), но прагът на най-желаните паралелки се запазва, а на върха дори се повишава. Плевен е и градът с най-голям дял несформирани паралелки: 42 от 62 нямат приети ученици на второ класиране (при 25 от 55 през 2025 г.). Медианният им минимален бал е 133 — това са предимно професионални паралелки без кандидати. По-подробен разбор на ситуацията там можете да прочетете в статията за трите гимназии на Плевен.

Велико Търново: рекордният випуск не повиши летвата

Велико Търново е единственият от осемте града с изразен демографски ръст — от 620 на 686 седмокласници (+10,6%), докато София, Варна, Бургас и Пловдив свиват випуските си. По-големият брой кандидати обаче не води до повишаване на прага: спадът от 14,5 точки съответства на понижението в изпитните резултати. В ПМГ „Васил Друмев“ промяната в наименованията се вижда най-отчетливо — „Приложен програмист“ (380 т.) и „Програмиране на изкуствен интелект“ (349,5 т.) са заменени от „Разработка на софтуер“ (363 т.) и „Интелигентни системи“ (333,75 т.), докато трите профилирани паралелки запазват водещите си позиции.

Част 3Годината, в която чакането се изплати #

Данните от трето класиране разкриват най-изненадващата промяна през този сезон. Сред родителите често битува мнението, че на всяко следващо класиране минималният бал пада и че с участие на по-късен етап може да се влезе с по-нисък резултат. В ръководството разгледахме защо при второ класиране това най-често е така. За трето класиране обаче през изминалите години важеше точно обратното.

Причината е чисто математическа: свободните бройки на третия етап са изключително малко. Достатъчно е за едно-единствено останало място да се бори дете с висок резултат, за да може прагът за прием изведнъж да скочи нагоре. Ето защо досега третото класиране често се оказваше по-„скъпо“ от първото — с 8,5 точки в София през 2025 г., с 42 в Пловдив и с 48 в Стара Загора през 2024 г.

През 2026 г. обаче тази тенденция се пречупи:

Стара Загора няма стълбче за 2025 г. — РУО там не е публикувало данни за трето класиране за тази година.

В София медианата за пръв път от четири години е отрицателна: −1 точка, при +8,5 през 2025 г. и +17,1 през 2024 г. В Плевен обръщането е рязко — от +18 на −22. В Стара Загора — от +48 (2024) на +6,2. Във Велико Търново — от +18,6 на +10,2. В Пловдив и Варна показателят остава без съществена промяна.

Това се потвърждава и ако погледнем броя на паралелките. Ето колко процента от паралелките в отделните градове реално са свалили баловете си на трето класиране спрямо първо:

Тиретата отбелязват години, за които съответното РУО не е публикувало данни за трето класиране.

На какво се дължи това? Най-вероятно на няколко фактора. Най-логичното обяснение е, че при по-трудни изпити има по-малко деца с топ резултати и на третия етап липсват единични високи балове, които да вдигнат рязко прага. Възможно е и част от преместванията между класиранията да са били по-малко, тъй като повече ученици са приети по първи желания още на ранен етап. Каквато и да е причината, данните за София, Плевен, Велико Търново и Стара Загора показват, че през 2026 г. рискът при изчакване на трето класиране е бил значително по-нисък спрямо предходните години.

Друг интересен момент е колко от паралелките изобщо обявяват свободни места за трето класиране. Във Велико Търново техният дял спада от 52% на 37%, в Плевен — от 47% на 31%, докато в Русе нараства от 39% на 46%. В София показателят се задържа около 79–80%, което потвърждава нещо, което вече знаем: в столицата свободни места остават и след първия класирателен етап.

НакраяУговорки #

Всички данни в този анализ идват директно от официалните списъци на Регионалните управления на образованието (РУО). Всяко РУО издава тези данни в собствен формат, а за отделни години публикуване липсва — поради което в таблиците присъстват тирета. За Стара Загора например липсват данни за трето класиране през 2023 и 2025 г., което прави проследяването на тенденциите там малко по-трудно.

Имайте предвид, че и сравненията между градовете трябва да се правят с едно наум. Всяка паралелка определя собствени коефициенти за балообразуване от изпитите по БЕЛ и математика, поради което идентичен бал в профилирана и в професионална гимназия има различно тегло. Медианните стойности за по-малките населени места стъпват на 17–24 паралелки — достатъчно да очертаят общата посока, но без претенция за абсолютна математическа точност до десетичните знаци.

И най-важното уточнение: това са данни за приема, а не за качеството на обучението. Те отразяват входното ниво на приетите ученици, а не какво се случва впоследствие в класните стаи. Паралелка с по-нисък входен бал, която реално развива уменията на учениците, няма как да бъде откроена единствено през приемните таблици. Класациите по бал показват кой влиза, а не с какви знания излиза.