Трите гимназии на Плевен

Един силен град, едно силно училище и защо до отличника често седи тройкаджия

Личен поглед · Иван Давидов · 22 юли 2026 · данни: МОН и РУО – Плевен

Роден съм в Плевен. Отдавна не живея там, но всяко лято, когато излязат баловете от първо класиране, отварям таблицата на моя град преди всички останали. Тази година не се задоволих с бегъл поглед, а анализирах задълбочено числата: три поредни години прием, всяко училище, всяка паралелка. Очерта се история, която всички в града донякъде усещат, но малцина са виждали подплатена с данни.

ГравитациятаГрад с едно училище #

Попитайте когото и да е в Плевен кое е най-силното училище и ще чуете едно име: Математическа гимназия „Гео Милев“. Числата не просто го потвърждават — те го доказват категорично. На националното външно оценяване по математика след 7. клас Гео Милев година след година изкарва средно около двойно над средното за страната. През 2026 г. гимназията е с 82,6 при национална средна от 36,3. И докато тази година националната средна се понижи от 40,7 на 36,3, резултатът на „Гео Милев“ остана почти без промяна. Така разликата допълнително се увеличи и резултатът на гимназията вече е над два пъти и четвърт по-висок от средния за страната.

По-показателно е обаче до каква степен гимназията е без конкуренция на местно ниво. Второто по резултат училище в Плевен рядко минава 50 точки по математика — тоест между първото и второто място в града зее пропаст от около 30 точки, а някои години и повече. Това не е съперничество между гимназии; това е една планина и равнина около нея.

Такава концентрация е рядкост. В София или Варна силните ученици имат голям избор — там пет-шест гимназии се състезават за тях. В Плевен изборът за амбициозните ученици на практика е сведен до един, и това оформя всичко останало, за което ще стане дума по-нататък.

ОбратПарадоксът на математиката #

Ето първата изненада. В Математическата гимназия най-трудно се влиза не в математическа паралелка. През 2026 г. най-високият бал в Гео Милев е за профил „Природни науки“ (биология и химия) — 378,5. Същинският математически профил „Математика и информатика“ приема при… 175,8. Разликата е над двеста точки в рамките на едно и също училище.

Обяснението не е специфично за Плевен, а е валидно в национален мащаб: биологията и химията са пътят към медицина, а медицината привлича силно мотивирани ученици. Затова в целия град паралелките с „природни науки“ по традиция държат високите балове, докато чистата математика — колкото и да е парадоксално за име като „Гео Милев“ — вече не привлича същия профил ученици. На матурите в 12. клас картината дори се обръща: през 2026 г. по втора матура водят други гимназии (като ПГ по туризъм, Езиковата гимназия и ПГ по електроника), а Гео Милев остава малко зад тях. Високият бал на входа не гарантира върхови резултати на изхода.

ОтвътреТрите гимназии отвътре #

Силните училища в Плевен реално са три: Езиковата, Гео Милев и СУ „Иван Вазов“. И трите носят добро име, и трите сформират между пет и шест паралелки. Но „добро училище“ е по-скоро обобщаващ етикет, отколкото гаранция за нивото във всяка отделна класна стая. Разгледате ли данните паралелка по паралелка, ще забележите нещо, което репутацията скрива: разликата вътре в едно училище е по-голяма от разликата между училищата.

В Езиковата испанската паралелка приема на 377,5 — най-желаното място в цялото училище. В същото време немската и „природните науки“ падат до 162–166 — под средното за града. В Гео Милев е същото: от 378,5 за биологията до 175,8 за математиката. В „Иван Вазов“ хуманитарната паралелка държи 338, а втората по ред софтуерна пропада до 144,5. Едно училище, едно име — и близо двеста точки разлика между първата и последната паралелка.

И тук идва най-любопитното. Погледнете последната колона. Немската паралелка в Езиковата приема с минимум 166, но максималният ѝ бал е 471 — тоест в тази класна стая до ученик, приет на косъм, седи почти отличник с резултат близо до тавана. Същото е при математиката в Гео Милев: от 175,8 до 472. Не говорим за силни и слаби паралелки — говорим за ученици с много високи и много ниски резултати в една и съща паралелка, с по триста точки разлика помежду им. Това е и причината за заглавието на този анализ: в най-добрите гимназии на града до отличника наистина седи тройкаджия.

МащабътДъно без дъно #

За да е ясно какво значи бал 150 или 160, трябва да се види целият град. От 62 приема за 2026 г. медианата е 155,8 — тоест половината паралелки в Плевен приемат под тази стойност. Двадесет от тях (всяка трета) минават при бал под 120, а петнадесет — под 100. Най-ниският праг в целия град е 30 точки: това вече не е подбор, а отворена врата — приема се всеки, който кандидатства.

Така се оформя цялата картина, и тя не е за „слаби“ училища, а за непопулярни профили. Първата паралелка на всяка гимназия — испанският в Езиковата, биологията в Гео Милев, хуманитарната в „Иван Вазов“ — събира мотивираните ученици. Точно до нея обаче стоят паралелки, за които кандидатите просто са малко: немският и френският език, „чистата“ математика, вторите софтуерни паралелки. Те се попълват от останалите кандидати, затова минималният им бал слиза до средното за града. Резултатът се вижда ясно: престижът принадлежи на институцията, но не гарантира високото ниво във всяка отделна класна стая.

НастранаМежду другото: софтуерът се преименува #

Ако тази година търсите в плевенските паралелки познатите „Приложно програмиране“ или „Системно програмиране“, няма да ги намерите — и не защото са закрити. От 2026 г. цялата номенклатура на професионалните ИТ специалности се смени: старите имена бяха заменени в цялата страна от „Разработка на софтуер“, „Компютърни системи и технологии“, „Интелигентни системи“ и други. В Плевен новото име се среща например в „Иван Вазов“ и в Професионалната гимназия по електроника. Полезно е да се знае, преди да търсите миналогодишен бал за сравнение: сравнявате имена, които вече не съществуват. По-подробно за тази смяна писах в анализа на приема в осем града.

НакраяКакво значи всичко това #

Не пиша това като присъда над плевенските училища — напротив, Гео Милев е повод за гордост и числата го доказват от години. Пиша го, защото фразата „добро училище“ вече е подвеждаща, тъй като зад нея се крият едновременно и много силни, и слаби паралелки. За едно дете от Плевен верният въпрос вече не е в кое училище, а в коя паралелка ще влезе — защото разликата между двете паралелки под един покрив може да е по-голяма от разликата между два града.